Училищата, както и хората, имат свои биографии, но техните мащаби са несъизмерими, защото в живота на едно училище като в свещен храм ритуално се вграждат човешки съдби. Ако съществуването на хората е ограничено във времето, то животът на училището се измерва с векове и тук всеобщата биография се нарича история. А истинската история започва с началото.

Началото е през 1856 година По инициатива на родолюбивите българи Райчо Хаджибелев, Куртю Андонов и Стойко Кацаров в Долната махала на Пашмакли (Смолян) е построено Първоначално училище “Екзарх Йосиф I”. Две години по-късно до него е построена църквата “Св. Георги”. Училището е общинско, с приблизителна стойност 3000 златни гроша. Квадратурата на сградата е 88 кв. м, има 3 стаи. Стойността на покъщнината е 242 златни гроша, а на учебните пособия – 190 златни гроша. Първа учителка в училището е Рада Казалиева от Райково, завършила килийно девическо българско училище в Калоферския манастир.

През периода 1857-1882 г. в школото учители са Георги Бечев Ликин, Андон Кузманов, Тодор Дорков (даскал Дорко), Дичо Николов, Георги Кацаров . След това се редуват Анастас Дорков, Анастас Попрайчев, Георги Дорков и др. В тези първи години на съществуването си училището често сменя учителския състав. Практика е учителят да се назначава за година – две, а след това да е преместван в други селища. В края на всяка учебна година се провежда публичен годишен изпит, на който учениците отговарят на въпроси пред родителите и църковно-училищното настоятелство.

Историята на българското училище “Екзарх Йосиф I” е съхранила важни събития от миналото на Смолян. На 18 януари 1878 г. руски отряд пристига в Пашмакли. Цялото население излиза да ги посрещне тържествено, а в училище “Екзарх Йосиф I” руските войници разговарят с първенците на селището. Но Берлинският конгрес (1878 г.) разделя Среднородопската област на две части. Териториите на Смолянско се връщат под османска власт за още 34 години – до Балканската война (1912-1913 г.), затова заедно с борбите за духовна идентификация тук продължават и тези за политическа свобода. Училището в Средните Родопи става институцията, носител на демократичните традиции в образованието и изгражда национално самосъзнание и самочувствие на родопското население.

През 1885 г. в една от стаите на училище “Екзарх Йосиф I” учителят Анастас Попрайчев създава първото читалище в Пашмакли, което става място за духовна просвета и революционна пропаганда. През 1897 г. по инициатива на свещеника Райчо Начов за първи път се отбелязва празникът на Светите братя Кирил и Методий.

За родопчани Балканската война (1912-1913 г.) е отдавна чакано събитие. Тя има съдбовно значение, защото донася освобождението на Средните Родопи. През 1913 г. в Пашмакли пристигат бежанци – учители от Македония, завършили педагогически училища в Солун, Одрин, Сяр. Те повишават нивото на образованието в селището и поставят началото на прогимназията. През 1920 г. в училището се открива III клас и прогимназията се развива напълно. Година по-късно Първоначалното училище “Св.св. Кирил и Методий“ в Горната махала и прогимназията се сливат в Основно училище.

През 1925 г. съществуващото Частно българомохамеданско училище при Чинара прераства в Държавно първоначално училище (именувано през 1931 г. „Царица Йоана“), а през 1935 г. това училище се слива с Основното училище. До 1939 г. училищата “Екзарх Йосиф I” и „Св.Св. Кирил и Методий“ съществуват като самостойни. Проблем в горното училище е намирането на втора класна стая, затова учениците учат на две смени. До 1939 г. в училище “Екзарх Йосиф I” в Долната махала паралелките са все слети. Все по-явна става необходимостта от нова сграда, в която да се обучават децата на селището. На 31 юли 1938 г. Пловдивският митрополит Кирил (бъдещият Български патриарх) освещава “новостроящото се училище“, намиращо се на мястото, където е настоящото СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ , и полага основния камък. На 5 декември 1939 г. е осъществено сливане на училищата “Екзарх Йосиф I” и „Св.Св. Кирил и Методий“ в новопостроеното централно училище, което носи името Народно основно училище “Св.Св. Кирил и Методий“. НОУ “Св.Св. Кирил и Методий“ бързо става водещо в града и през 1957 г. по повод честването на 100-годишния юбилей то получава орден „Кирил и Методий“- II степен.

Учебната 1961/62 г. е съпроводена с едно ново начало: от НОУ “Св.Св. Кирил и Методий“ се отделя Пето основно училище.

Учебната 1962/63 година съвпада с откриването на Учителския институт „Дичо Петров“ в град Смолян. Първо основно училище „Кирил и Методий“ е определено за базово на института, което е признание за педагогическите умения на колектива и отговорност за подготовката на бъдещите учители.

Училището бързо се разраства. От 1965 до 1967 г. е построен вторият корпус на училището, но скоро и новата пристройка се оказва недостатъчна да поеме учениците на една смяна. Така необходимото разширение на училищната база става през 1976 г. На 27 март 1976 г. тържествено се открива новият корпус към Първо основно училище. Това създава възможност да се премине на пълна кабинетна система.

През есента на 1979 г. колективът на Първо основно училище „Кирил и Методий“ отново се дели, за да постави началото на Шесто основно училище. Откриването му дава възможност отново да се премине на едносменен режим на обучение.

През 1981 г. за 125-годишнината на училището е поръчан цветен витраж. В центъра на творбата са ликовете на Светите братя Кирил и Методий, а от двете им страни са емблематични личности от нашата история. Използвайки класическа витражна техника, авторите – Н. Николов и П. Апостолов представят една оригинална визия за училището. По повод юбилея училището е отличено с орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Учебната 1981/82 г. бележи нова промяна – училището прераства от Основно в Средно – ЕСПУ, а през 1985 г. е открита новата училищна сграда. През 1991 г. ЕСПУ „Кирил и Методий“ е преименувано в СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”. След 1989 г. постепенно училището променя своя облик, опитвайки се да съчетае традициите и новите посоки в образованието. Работи се по различни учебни програми и учебни планове. В началната училищна степен: ранно чуждоезиково обучение – английски език – РЧО (1998/99 .), паралелки с разширено изучаване на музика, изобразително изкуство, хореография (1995/1996 г.), плуване, тенис на корт. През периода 1980 – 1992 г. училището е включено в образователния експеримент „Проблемна група по образованието“ (ПГО), наричан „Сендовската система“.

През 1991 г. завършва първият випуск на Колежа – „Мениджър на средно управленческо ниво“ със специална диплома – сертификат, който се признава в другите европейски страни. В следващите години обучението в горен курс претърпява редица промени. През 1997/98 г. се осъществява обучение по нов учебен план – предпрофесионална подготовка „Бизнес и финанси“, модифициран по-късно в „Организация на малко предприятие“. След 2003/2004 г. се стартира обучението по учебен план – „Технологичен“ – Туризъм.

През учебната 1999/2000 г. в училището се открива паралелка – „Хуманитарен профил“ с прием след VII клас и интензивно изучаване на английски език. Този профил се утвърждава и повече от 20 години изгражда облика на училището в етапа VIII-XII клас.

След преобразуването на Учителския институт – Смолян във Филиал на ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив (1998 г.), училището продължава да бъде основната институция, в която се подготвят бъдещи педагози.

През 2006 г. училището вече има своя писана история, посветена на 150-години СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Смолян. „Историята“ е плод на професионализма и вдъхновението на г-жа Васка Пантелеева, преподавател по история и г-жа Милена Рашкова, преподавател по български език и литература.

С влизането в сила на ЗПУО през 2016 г. СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” е преименувано в Средно училище “Св. Св. Кирил и Методий”.

Из „Историята“ с автори В. Пантелеева и М. Рашкова